Някои от правилата, които Hells Angels всъщност трябва да спазват
Hells Angels е един от най-известните мото клубове в света, знаем всички. Той стартира с група мотористи във Фонтана, Калифорния през 1948 година и през днешния ден към този момент има стотици харти по целия свят. Въпреки че за някои членове е известно, че нарушават закона, клубът има един кодекс на държание, към който постоянно ще се придържа: своя личен. Ето и няколко от по-любопитните правила (и такива, които необятната аудитория може да знае) в този кодекс.
На уеб страницата си Hells Angels ясно декларират, че в случай че би трябвало да питате по какъв начин да влезете в клуба, „ евентуално няма да разберете отговора “. Влизането е дълъг развой, който може да отнеме години, тъй като откакто се присъедините, сте вътре за цялостен живот. А култивирането на връзки с останалите членове на хартата лишава време. Единственото нещо, което може да дефинира дали в действителност сте подготвени да се присъедините, е дали останалата част от групата гласоподава за вас.
Най-лесният метод да разпознаете член на Hells Angels е по отличителните знаци на жилетката му. Когато даден претендент стане пълновръстен член, той получават жилетка с известното лого и име на гърба. Журналистът Джулиан Шер изяснява, че тези жилетки се смятат за свещени сред членовете. Ако някой от мотористите е задържан, той предава жилетката си на собствен сътрудник, с цел да не я омърси в пандиза. Ако по някакъв начин претърпи случай и се нуждае от незабавна здравна помощ, той ще направи всичко допустимо да съблече жилетката, с цел да не я срежат медиците.
Една групи от байкъри може да бъде много огромна, да заеме целия път даже. В тази голяма група обаче има ред, който би трябвало да се съблюдава – капитанът на пътя и президент на хартата са в предната част, а след тях мотоциклетистите се подреждат въз основа на ранга. По-възрастните членове са по-близо до предната част, следвани от по-новите членове и зайците най-отзад.
Именно поради този ред, в случай че някой от тях е спрян от полицията, всички би трябвало да стопират. Тази единодушие освен оказва помощ за реда, само че и показва как клубът е обвързвано като фамилията. Ако един от тях има проблем, всичките имат проблем.
Като се има поради историята на Hells Angels с правоприлагащите органи, не е чудно, че не им е разрешено да работят за затвор, до момента в който са в клуба. Членовете също по този начин не могат да бъдат служители на реда заради спор на интереси…
По-запознатите с британския знаят, че в името „ Hells Angels “ липсва апостроф. Тъй като ангелите принадлежат към пъкъла, би трябвало да има притежателен апостроф сред „ Hell “ и „ s “. Групата обаче е обвързвана с нарушение на разпоредбите, което включва и разпоредбите на граматиката. Техният уеб страница просто споделя: „ Да, знаем, че липсва апостроф, само че той ви липсва на вас. На нас не ни липсва. “ Освен това има и филм за войната от 1930 година, наименуван Hells Angels, когато започва известният мото клуб.
Като се има поради известност им на корави момчета, човек би помислил, че Hells Angels няма да се тормозят доста какви субстанции се употребяват сред членовете му. Истината обаче е, че групата е доста строга към всички членове, които употребяват неразрешени субстанции. Хартата на клуба, основана в Торонто, споделя пред The Star: „ Всякакъв контакт или приложимост на неразрешени субстанции е строго неразрешен “, както и потреблението на игли „ за наслаждение “.
Въпреки че Hells Angels имат репутацията на рискова тайфа, те понякога ръководят благотворителни организации. Всяка година оказват помощ на благотворителната организация Toys for Tots, а един път подаряват 200 велосипеда на Поверело Хаус, организация с нестопанска цел, която оказва помощ на бездомните. Hells Angels постоянно провеждат карат с благотворителна цел, и даже разрешават на други мотористи да се причислят. Въпреки това членовете са наясно, че множеството хора не ги познават поради благотворителността им.
Девизът на клуба в действителност гласи: „ Когато вършим нещо хубаво, никой не помни. Когато вършим нещо неприятно, никой не не помни. “
